Чуваш ли?
Сърцето мое е отключено за теб
и не от днес и вчера, а с надежда
тупти то повече от четвърт век.
Обичта ми силна го зарежда.
Не чака да получи точен знак,
а просто вярва, утре ще се случи
да свие в шепа сребърен петак
и щастие безценно да си купи.
Да хукне с ветровете във галоп,
към утрото, от слънце просветляло,
венец да свие огнен и със скок
във тебе да се сгуши... отмаляло.
Сърцето мое чуваш ли, кажи?
Днес бие тихо, влюбено, спокойно.
Повярвало във идващите дни,
рисува спомените ни безбройни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
Поздрави!
