21 дек. 2014 г., 11:56

Чуваш ли

440 0 1

Чуваш ли плача на листата?

Падат ранени от бурния вятър.

Чуваш ли вой на сирени?

Това са въздишки стопени от ледени буци.

 

Чуваш ли зова на сърцето?

Безчувствието  отдавна изчезна,

за тебе трепери

пред спуснатите бариери на пътя.

 

Чезне в любовна магия,

изоставено  на пътя - дългия.

Раната още е жива,

все някой със сол я полива!

 

Годините просто отлитат.

Следите се губят в мрака.

Очите не виждат, но чакат.

Чезне зрънце по зрънце несподелената обич!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно, докосващо, болезнено.Плаче сърцето ти!

    И мен ме заболя, миличка!Поздравявам те и ти желая много сили, за да преодолееш това силно чувство! Повярвай ми, Васе, разбирам те и се моля за тебе!Творбата ти е много истинска и този плач!!!
    Желая ти по-ведро настроение и предпразнично настроение!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...