Чуваш ли плача на листата?
Падат ранени от бурния вятър.
Чуваш ли вой на сирени?
Това са въздишки стопени от ледени буци.
Чуваш ли зова на сърцето?
Безчувствието отдавна изчезна,
за тебе трепери
пред спуснатите бариери на пътя.
Чезне в любовна магия,
изоставено на пътя - дългия.
Раната още е жива,
все някой със сол я полива!
Годините просто отлитат.
Следите се губят в мрака.
Очите не виждат, но чакат.
Чезне зрънце по зрънце несподелената обич!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
