Чуваш ли плача на листата?
Падат ранени от бурния вятър.
Чуваш ли вой на сирени?
Това са въздишки стопени от ледени буци.
Чуваш ли зова на сърцето?
Безчувствието отдавна изчезна,
за тебе трепери
пред спуснатите бариери на пътя.
Чезне в любовна магия,
изоставено на пътя - дългия.
Раната още е жива,
все някой със сол я полива!
Годините просто отлитат.
Следите се губят в мрака.
Очите не виждат, но чакат.
Чезне зрънце по зрънце несподелената обич!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
И мен ме заболя, миличка!Поздравявам те и ти желая много сили, за да преодолееш това силно чувство! Повярвай ми, Васе, разбирам те и се моля за тебе!Творбата ти е много истинска и този плач!!!
Желая ти по-ведро настроение и предпразнично настроение!