21 dic 2014, 11:56

Чуваш ли

  Poesía
442 0 1

Чуваш ли плача на листата?

Падат ранени от бурния вятър.

Чуваш ли вой на сирени?

Това са въздишки стопени от ледени буци.

 

Чуваш ли зова на сърцето?

Безчувствието  отдавна изчезна,

за тебе трепери

пред спуснатите бариери на пътя.

 

Чезне в любовна магия,

изоставено  на пътя - дългия.

Раната още е жива,

все някой със сол я полива!

 

Годините просто отлитат.

Следите се губят в мрака.

Очите не виждат, но чакат.

Чезне зрънце по зрънце несподелената обич!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно, докосващо, болезнено.Плаче сърцето ти!

    И мен ме заболя, миличка!Поздравявам те и ти желая много сили, за да преодолееш това силно чувство! Повярвай ми, Васе, разбирам те и се моля за тебе!Творбата ти е много истинска и този плач!!!
    Желая ти по-ведро настроение и предпразнично настроение!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...