19 мая 2020 г., 18:51

Чувства

905 0 0

Тези чувства като реката дълбоки.

Дето времето не ги изтрива

Те устояха на бури,

И на характера ти непреклонен.

 

Осъждани бяха,

Бяха и приемани даже,

Тези чувства, които за себе си ми разказват.

 

В дългите зимни нощи,

И в горещите дни на лятото,

Тези чувства така неуморни,

Със силата си ме задушават.

 

И ме карат все да копнея,

Да искам и да очаквам.

Треперя ли?... Виж само как треперя.

Като си на няма и метър разстояние.

 

©П.В.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Велчова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...