May 19, 2020, 6:51 PM

Чувства

  Poetry
909 0 0

Тези чувства като реката дълбоки.

Дето времето не ги изтрива

Те устояха на бури,

И на характера ти непреклонен.

 

Осъждани бяха,

Бяха и приемани даже,

Тези чувства, които за себе си ми разказват.

 

В дългите зимни нощи,

И в горещите дни на лятото,

Тези чувства така неуморни,

Със силата си ме задушават.

 

И ме карат все да копнея,

Да искам и да очаквам.

Треперя ли?... Виж само как треперя.

Като си на няма и метър разстояние.

 

©П.В.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Велчова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...