Чувствени вселени
Залезът повика вечерта
и се скри във нейните къдрици.
Своя влюбен принц прегърна тя,
засияха звездните зеници.
А луната нарисува пак
с детско нетърпение пътека,
като светъл и вълшебен знак
на разцъфнала мечта в човека.
После тихо утро посребри
на тревата плитките зелени
и повярвах, че са по-добри
новите ни чувствени вселени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
