Dec 15, 2018, 3:53 PM

Чувствени вселени 

  Poetry » Landscape
663 4 20

Залезът повика вечерта

и се скри във нейните къдрици.

Своя влюбен принц прегърна тя,

засияха звездните зеници.

 

А луната нарисува пак

с детско нетърпение пътека,

като светъл и вълшебен знак

на разцъфнала мечта в човека.

 

После тихо утро посребри

на тревата плитките зелени

и повярвах, че са по-добри

новите ни чувствени вселени.

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??