15.12.2018 г., 15:53 ч.

Чувствени вселени 

  Поезия » Пейзажна
664 4 20

Залезът повика вечерта

и се скри във нейните къдрици.

Своя влюбен принц прегърна тя,

засияха звездните зеници.

 

А луната нарисува пак

с детско нетърпение пътека,

като светъл и вълшебен знак

на разцъфнала мечта в човека.

 

После тихо утро посребри

на тревата плитките зелени

и повярвах, че са по-добри

новите ни чувствени вселени.

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??