15 dic 2018, 15:53

Чувствени вселени 

  Poesía » Del paisaje
737 4 20

Залезът повика вечерта

и се скри във нейните къдрици.

Своя влюбен принц прегърна тя,

засияха звездните зеници.

 

А луната нарисува пак

с детско нетърпение пътека,

като светъл и вълшебен знак

на разцъфнала мечта в човека.

 

После тихо утро посребри

на тревата плитките зелени

и повярвах, че са по-добри

новите ни чувствени вселени.

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??