Oct 17, 2008, 1:35 AM

Чувство

  Poetry » Other
1.4K 0 8

Любов... приятелство... подкрепа...

Омраза... враг... и пак си сам....

Живот... въпрос за битието... и оставаш ням....

Оставаш ти без думи, беден си на тях сега;

в хаоса от чувства се е скрила твоята душа.

Окован си ти сега от болка,

мьката с вериги приковала те е без да кажеш "да",

а поглеждайки нагоре, виждаш другата страна...

Сили нямаш да се бориш, да надвиеш цялата тьга;

чакаш някой с теб да дойде в битката за доброта.

Чакаш, ала никой пак не идва...

Силата е само в твоята душа...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е. Като всички твои произведения.Продължавай да твориш!
  • Благодаря за думите ти ,Кейти !
  • Продължавай да пишеш момиче, наистина има какво да кажеш и да представиш с редовете си. Харесва ми не само това, а и останалите твои публикувани и не публикувани неща. Посредством думите си умееш да покажеш емоция, да пресъздадеш онова, което искаш да кажеш с помощта на не много думи, хванала си силата на точно тези думички, които въздействат. Харесва ми накъсания ти стих, т.е. многоточието между думите, сякаш е въздишка, нещо недоизказано, но подразбиращо се от общия тон и общата картина, създадена от думичките Поздравления и успех от мен Когато има какво да кажеш, винаги намираш начина да го направиш, радвам се, че твоя е толкова изразителен и наситен с емоция
  • Прекрасно!Добре дошла!
  • Чудесен финал. Добре дошла и от мен.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...