Циганско лято
Ветрец ме лъхна отгоре.
Като начало – приятен.
Целува ме, нежно говори.
Успива. Същински джелатин.
Да вярвам, че иде лято.
Раздипля за мен омара.
Опасна, измамно красива.
Илюзия и забрава.
И ето. Кипи ширата.
Ухае на дюлево сладко.
Отварям широко душата
за доста, макар за кратко.
Тревога. Проклетият вятър,
преструва се на любовен.
Ако със него изляза,
ще ме изтръгне из корен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены