Циганско лято
Ветрец ме лъхна отгоре.
Като начало – приятен.
Целува ме, нежно говори.
Успива. Същински джелатин.
Да вярвам, че иде лято.
Раздипля за мен омара.
Опасна, измамно красива.
Илюзия и забрава.
И ето. Кипи ширата.
Ухае на дюлево сладко.
Отварям широко душата
за доста, макар за кратко.
Тревога. Проклетият вятър,
преструва се на любовен.
Ако със него изляза,
ще ме изтръгне из корен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados
