Циганско лято

24.05.2017 г., 19:35 ч.

Поезия » Любовна

314 1 2

Ветрец ме лъхна отгоре.

Като начало – приятен.

Целува ме, нежно говори.

Успива. Същински джелатин.

Да вярвам, че иде лято.

Раздипля за мен омара.

Опасна, измамно красива.

Илюзия и забрава.

И ето. Кипи ширата.

Ухае на дюлево сладко.

Отварям широко душата

за доста, макар за кратко.

Тревога. Проклетият вятър,

преструва се на любовен.

Ако със него изляза,

ще ме изтръгне из корен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

anabel7 (Албена Димитрова)

2017-05-25T20:55:58+03:00

Хареса ми, поздрави!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-05-24T23:15:14+03:00

О,превъзходното вино кипи в това време!И когато припекът е на завет,буйства бъдещето на любовта!Във виното е истината! Превъзходна поезия!😘