Циганско лято
Ветрец ме лъхна отгоре.
Като начало – приятен.
Целува ме, нежно говори.
Успива. Същински джелатин.
Да вярвам, че иде лято.
Раздипля за мен омара.
Опасна, измамно красива.
Илюзия и забрава.
И ето. Кипи ширата.
Ухае на дюлево сладко.
Отварям широко душата
за доста, макар за кратко.
Тревога. Проклетият вятър,
преструва се на любовен.
Ако със него изляза,
ще ме изтръгне из корен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
