Ветрец ме лъхна отгоре.
Като начало – приятен.
Целува ме, нежно говори.
Успива. Същински джелатин.
Да вярвам, че иде лято.
Раздипля за мен омара.
Опасна, измамно красива.
Илюзия и забрава.
И ето. Кипи ширата.
Ухае на дюлево сладко.
Отварям широко душата
за доста, макар за кратко.
Тревога. Проклетият вятър,
преструва се на любовен.
Ако със него изляза,
ще ме изтръгне из корен.
© Христина Комаревска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
