Циганско лято

May 24, 2017, 7:35 PM

Poetry » Love

315 1 2

Ветрец ме лъхна отгоре.

Като начало – приятен.

Целува ме, нежно говори.

Успива. Същински джелатин.

Да вярвам, че иде лято.

Раздипля за мен омара.

Опасна, измамно красива.

Илюзия и забрава.

И ето. Кипи ширата.

Ухае на дюлево сладко.

Отварям широко душата

за доста, макар за кратко.

Тревога. Проклетият вятър,

преструва се на любовен.

Ако със него изляза,

ще ме изтръгне из корен.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

anabel7 (Албена Димитрова)

2017-05-25T20:55:58+03:00

Хареса ми, поздрави!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-05-24T23:15:14+03:00

О,превъзходното вино кипи в това време!И когато припекът е на завет,буйства бъдещето на любовта!Във виното е истината! Превъзходна поезия!😘