20 окт. 2022 г., 20:54

Циганско лято

504 2 13

Пленена съм от циганското лято

с оранжево-червените му краски,

с килима от листа, покрил земята

като защитна кожена препаска.

 

И есенното слънце е магично,

притулено зад облачни дантели.

Лъчите му излъчват носталгичност,

обвити в кадифени ръкавели.

 

Във въздуха дъждът е пуснал котва

и се излива тъжно меланхолен,

а вятърът за дълъг път се готви

сред клоните на старите тополи.

 

От къщите се носят аромати

на дюли, на шира и печен кестен.

А времето потече наобратно

и с циганското лято ме понесе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Георги, Тоти, радвам се, че спряхте тук!
  • Ако съм лято, няма да ми се иска да си тръгна, .
    Поздрави! Успех!
  • Римско лято...
    Красиво.
  • Радвам се, че съм ви доставила удоволствие - Миленка, Скити!
  • Сякаш времето е спряло, изпълнено с цветове и аромати...
    Красиво и образно е, Нинка!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...