20.10.2022 г., 20:54

Циганско лято

503 2 13

Пленена съм от циганското лято

с оранжево-червените му краски,

с килима от листа, покрил земята

като защитна кожена препаска.

 

И есенното слънце е магично,

притулено зад облачни дантели.

Лъчите му излъчват носталгичност,

обвити в кадифени ръкавели.

 

Във въздуха дъждът е пуснал котва

и се излива тъжно меланхолен,

а вятърът за дълъг път се готви

сред клоните на старите тополи.

 

От къщите се носят аромати

на дюли, на шира и печен кестен.

А времето потече наобратно

и с циганското лято ме понесе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Георги, Тоти, радвам се, че спряхте тук!
  • Ако съм лято, няма да ми се иска да си тръгна, .
    Поздрави! Успех!
  • Римско лято...
    Красиво.
  • Радвам се, че съм ви доставила удоволствие - Миленка, Скити!
  • Сякаш времето е спряло, изпълнено с цветове и аромати...
    Красиво и образно е, Нинка!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...