Пленена съм от циганското лято
с оранжево-червените му краски,
с килима от листа, покрил земята
като защитна кожена препаска.
И есенното слънце е магично,
притулено зад облачни дантели.
Лъчите му излъчват носталгичност,
обвити в кадифени ръкавели.
Във въздуха дъждът е пуснал котва
и се излива тъжно меланхолен,
а вятърът за дълъг път се готви
сред клоните на старите тополи. ...