5 апр. 2010 г., 19:46

Цигара с (не)него

1.2K 0 19

ЦИГАРА  С  НЕНЕГО

 

 

Приятелю, всичко разбирам!

(Как може сърцето да лъже?)

Усещам дъхът ти как спира,

очите как милват ме тъжно!

И...поглед към чашата свеждам,

отпивам замислено глътка,

а болката в мен ме отвежда

при другия, вечния пътник,

по който съня си изгубих

и който тук тайничко чакам,

макар да си зная, че люби

там нечие тяло във мрака,

а моето спомен е вече,

поредното в дългия списък...

Но него обичам, човече,

а тебе да лъжа не искам!..

Ще палиш ли нова цигара?..

Да, аз съм готова с кафето...

Не! Тръгвам за моята гара!..

На теб също...Весела вечер...

 

 

                                                     Мадрид, 2006 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Със сигурност ако можехме да насочваме емоциите си с помощта на разума, щеше да има по малко фасове и по малко сведени погледи. Много искрено и плавно стихотворение. Браво!
  • Благодаря ви, приятели!
    Това сигурно е някакъв закон-копнееш за някого(без да знаеш защо), той чезне по друг(а) и т.н...цяла верига. Сигурно ни се изпраща да се научим да сваляме веригите...или да си ги носим с радост
  • Така се случва понякога - обичаме невъзможното...
    Поздравления за докосващия стих, Петя!
  • Ех,Петя.......
  • Много ми хареса! Истинско!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...