5.04.2010 г., 19:46

Цигара с (не)него

1.2K 0 19

ЦИГАРА  С  НЕНЕГО

 

 

Приятелю, всичко разбирам!

(Как може сърцето да лъже?)

Усещам дъхът ти как спира,

очите как милват ме тъжно!

И...поглед към чашата свеждам,

отпивам замислено глътка,

а болката в мен ме отвежда

при другия, вечния пътник,

по който съня си изгубих

и който тук тайничко чакам,

макар да си зная, че люби

там нечие тяло във мрака,

а моето спомен е вече,

поредното в дългия списък...

Но него обичам, човече,

а тебе да лъжа не искам!..

Ще палиш ли нова цигара?..

Да, аз съм готова с кафето...

Не! Тръгвам за моята гара!..

На теб също...Весела вечер...

 

 

                                                     Мадрид, 2006 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Със сигурност ако можехме да насочваме емоциите си с помощта на разума, щеше да има по малко фасове и по малко сведени погледи. Много искрено и плавно стихотворение. Браво!
  • Благодаря ви, приятели!
    Това сигурно е някакъв закон-копнееш за някого(без да знаеш защо), той чезне по друг(а) и т.н...цяла верига. Сигурно ни се изпраща да се научим да сваляме веригите...или да си ги носим с радост
  • Така се случва понякога - обичаме невъзможното...
    Поздравления за докосващия стих, Петя!
  • Ех,Петя.......
  • Много ми хареса! Истинско!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...