Цигуларю, посвири ми,
нека потъна във тъжната песен,
животът с музика покажи ми,
обрисувай цветовете на нежната есен.
Нека всяка нота бъде листо,
падащо на влажната земя,
всеки звук - голо дърво,
всяка мелодия в сърцето да стая!
Цигуларю, посвири ми,
научи ме да разбирам гората,
мечтателю, разкажи ми
за живота, за съдбата!
Песента ти да ме понесе
отвъд реалност и мечти,
спокойствие да донесе,
да стопли замръзнали сълзи!
Цигуларю, изсвири ми
щастие и усмивки във шепа,
за миг поне подари ми
радост, макар и нелепа!
© Зори Все права защищены