Jun 6, 2008, 11:08 PM

Цигуларю

  Poetry
925 0 2

Цигуларю, посвири ми,
нека потъна във тъжната песен,
животът с музика покажи ми,
обрисувай цветовете на нежната есен.

 

Нека всяка нота бъде листо,
падащо на влажната земя,
всеки звук - голо дърво,
всяка мелодия в сърцето да стая!

 

Цигуларю, посвири ми,
научи ме да разбирам гората,
мечтателю, разкажи ми
за живота, за съдбата!

 

Песента ти да ме понесе
отвъд реалност и мечти,
спокойствие да донесе,
да стопли замръзнали сълзи!

 

Цигуларю, изсвири ми
щастие и усмивки във шепа,
за миг поне подари ми
радост, макар и нелепа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...