Jun 6, 2008, 11:08 PM

Цигуларю

  Poetry
926 0 2

Цигуларю, посвири ми,
нека потъна във тъжната песен,
животът с музика покажи ми,
обрисувай цветовете на нежната есен.

 

Нека всяка нота бъде листо,
падащо на влажната земя,
всеки звук - голо дърво,
всяка мелодия в сърцето да стая!

 

Цигуларю, посвири ми,
научи ме да разбирам гората,
мечтателю, разкажи ми
за живота, за съдбата!

 

Песента ти да ме понесе
отвъд реалност и мечти,
спокойствие да донесе,
да стопли замръзнали сълзи!

 

Цигуларю, изсвири ми
щастие и усмивки във шепа,
за миг поне подари ми
радост, макар и нелепа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...