26 сент. 2025 г., 20:57  

Цигулка за щурчета

215 3 6

И без любов Земята се върти,
но тихичко оста ѝ се измества,
наивнико поет май само ти,
все още вярваш в приказни вълшебства.
Ако ги няма сътворяваш сам
звезда (за предпочитане лилава)
и любовта ти есенна е там,
цигулки за щурчетата засява. 
Цигулките не са цветя, нали?
Кой казва, че не са? Те в свят чудесен,
щом тихо, напоително вали
покълват в най-вълшебната  ни есен.
Не вярваш ли? Септември жълт и сух,
там в моя свят е влюбен... Всяка трета
издънчица е не кърпикожух,
а мъничка цигулка за щурчета.  

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че ви харесва!
  • Понякога коментираме, че финалът на една творба е нейният най-силен момент. Тук мен ме грабна много силно още началото, първите два стиха... Замислих се, затова че и нашите чувства влияят на природата, а не само обратното.
  • Вълшебно е!
  • Много картинно и вълнуващо. Твоите стихове за есента са ми любими.
  • Вълшебно е, Наде

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...