26.09.2025 г., 20:57  

Цигулка за щурчета

216 3 6

И без любов Земята се върти,
но тихичко оста ѝ се измества,
наивнико поет май само ти,
все още вярваш в приказни вълшебства.
Ако ги няма сътворяваш сам
звезда (за предпочитане лилава)
и любовта ти есенна е там,
цигулки за щурчетата засява. 
Цигулките не са цветя, нали?
Кой казва, че не са? Те в свят чудесен,
щом тихо, напоително вали
покълват в най-вълшебната  ни есен.
Не вярваш ли? Септември жълт и сух,
там в моя свят е влюбен... Всяка трета
издънчица е не кърпикожух,
а мъничка цигулка за щурчета.  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че ви харесва!
  • Понякога коментираме, че финалът на една творба е нейният най-силен момент. Тук мен ме грабна много силно още началото, първите два стиха... Замислих се, затова че и нашите чувства влияят на природата, а не само обратното.
  • Вълшебно е!
  • Много картинно и вълнуващо. Твоите стихове за есента са ми любими.
  • Вълшебно е, Наде

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...