Цигулка за щурчета
И без любов Земята се върти,
но тихичко оста ѝ се измества,
наивнико поет май само ти,
все още вярваш в приказни вълшебства.
Ако ги няма сътворяваш сам
звезда (за предпочитане лилава)
и любовта ти есенна е там,
цигулки за щурчетата засява.
Цигулките не са цветя, нали?
Кой казва, че не са? Те в свят чудесен,
щом тихо, напоително вали
покълват в най-вълшебната ни есен.
Не вярваш ли? Септември жълт и сух,
там в моя свят е влюбен... Всяка трета
издънчица е не кърпикожух,
а мъничка цигулка за щурчета.
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
