Животът ме гледа със строго око.
Всевиждащ Циклоп*, кове ми съдбата
Босоного е моето бъдно добро,
вериги му стягат краката.
Дрънчáт моите мисли нечути
по паваж от тънка мъгла.
Часовете са само минути
натежават в зимно палто.
Горят на надеждите пламъци,
разпилени огньове след пир.
Тях събирам, вая си замъци.
Длани топля, зъзна безспир...
© Хари Спасов Все права защищены