Циклоп
Животът ме гледа със строго око.
Всевиждащ Циклоп*, кове ми съдбата
Босоного е моето бъдно добро,
вериги му стягат краката.
Дрънчáт моите мисли нечути
по паваж от тънка мъгла.
Часовете са само минути
натежават в зимно палто.
Горят на надеждите пламъци,
разпилени огньове след пир.
Тях събирам, вая си замъци.
Длани топля, зъзна безспир...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
