Животът ме гледа със строго око.
Всевиждащ Циклоп*, кове ми съдбата
Босоного е моето бъдно добро,
вериги му стягат краката.
Дрънчáт моите мисли нечути
по паваж от тънка мъгла.
Часовете са само минути
натежават в зимно палто.
Горят на надеждите пламъци,
разпилени огньове след пир.
Тях събирам, вая си замъци.
Длани топля, зъзна безспир...
© Хари Спасов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
