Животът ме гледа със строго око.
Всевиждащ Циклоп*, кове ми съдбата
Босоного е моето бъдно добро,
вериги му стягат краката.
Дрънчáт моите мисли нечути
по паваж от тънка мъгла.
Часовете са само минути
натежават в зимно палто.
Горят на надеждите пламъци,
разпилени огньове след пир.
Тях събирам, вая си замъци.
Длани топля, зъзна безспир...
© Хари Спасов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
