17 нояб. 2018 г., 00:29

Циклоп

727 6 21

Поглеждам картата,

Циклон

окото му

зловеща точка

спиралата оформя

фронт

стихията ръмжи

не ще отсрочка.

Циклопът удря

със замах

повдигнал от морето

водна грива

руши стени

и всява страх

жестокост със мъртвилото

се слива.

Умирам с жертвите

със живите се моля

а той невъзмутимо

все пълзи

да знаех тайната му

чудото да сторя

злоба и омраза

да правя на сълзи.

 

Ноември, 2018г

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Светла,нали?
  • Истински художник...
  • Ангеле,във всяка приказка е скрита някаква мъдрост но да разкриеш този нешлифован диамант ти трябва светлина от душата.Благодаря за начина по който си написал коментара.Беше приятна изненада.
  • Разказваше се в приказката стара,
    че великана скрил е Егото си във пета.
    Ако почешеш там - веднага се смаляваш
    А той ти хвърля някаква пара.

    Ала сърцето му е скрито във сандъче
    И си го пази някаде далеч от тук.
    Щом го намериш - прободи го много бърже!

    Циклопът който от сърцето е отлъчен
    ще се превърне мигновено в прах и пух.
  • Георги,благодаря за силните думи относно моят стих.За него имат принос и приятели като теб.Хубава вечер ти желая.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...