17.11.2018 г., 0:29 ч.

Циклоп 

  Поезия » Друга
491 6 21

Поглеждам картата,

Циклон

окото му

зловеща точка

спиралата оформя

фронт

стихията ръмжи

не ще отсрочка.

Циклопът удря

със замах

повдигнал от морето

водна грива

руши стени

и всява страх

жестокост със мъртвилото

се слива.

Умирам с жертвите

със живите се моля

а той невъзмутимо

все пълзи

да знаех тайната му

чудото да сторя

злоба и омраза

да правя на сълзи.

 

Ноември, 2018г

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Светла,нали?
  • Истински художник...
  • Ангеле,във всяка приказка е скрита някаква мъдрост но да разкриеш този нешлифован диамант ти трябва светлина от душата.Благодаря за начина по който си написал коментара.Беше приятна изненада.
  • Разказваше се в приказката стара,
    че великана скрил е Егото си във пета.
    Ако почешеш там - веднага се смаляваш
    А той ти хвърля някаква пара.

    Ала сърцето му е скрито във сандъче
    И си го пази някаде далеч от тук.
    Щом го намериш - прободи го много бърже!

    Циклопът който от сърцето е отлъчен
    ще се превърне мигновено в прах и пух.
  • Георги,благодаря за силните думи относно моят стих.За него имат принос и приятели като теб.Хубава вечер ти желая.
  • Ангеле,съгласен съм с теб,Приятелю.Може би това което написах е неосъзнат стон за това което може да се случи.Дано след като Природата ни е създала е милостива към нас и снизходителна към безумията ни.
  • Иржи,скоро гледах филма "Перфектна буря".Имах твоите усещания и сигурно това до известна степен ми е повлияло да напиша този стих.
    Не съм Пророк но съм убеден че скоро климатът ще бъде срещу човека използван и насочван пак от него.
  • Доче,предлагам да основем сдружение за опазване на стихиите.Докато някой организатор не ни изпревари и поведе протестиращи пред Парламента.
  • Еси тези древни гърци нямаха си друга работа та измислиха Циклопите.Но нали и те са същества трябва в някой географски стих да ги упоменем.
  • Василка,исках да пресъздам онова чувство на безпомощност когато гледах кадрите от стихията по медиите.
  • Хубаво... Реалистично и страшно романтично. Страшно като степен, страшно като емоция...
  • Всичко което руши ,залива,гори,изпепелява е Божие дело!С тях той ни напомня че трябва да спрем с злините и зависта и най вече пошлостта и разврата!Тогава Циклона става Циклоп!Поздравления,Приятелю!
  • Отпечата се без да искам....Та
    ...в морето тя е страшна!Нощем.Тъмно.Сто хали наведнъж..
    Издигаш се.Потъваш.Святка и гърми.Проливен дъжд...
    Сам.Безпомощен.Над тебе само Бог,но вярваш,че те пази,
    въпреки,че тръпки,не,чудовища безброй гърба ти лазят...
    Бориш се.Четеш молитви.Обещаваш да не живееш в грях...
    А след кошмара- утро - синьо,тихо.От буря и око-ни грам следа от тях!!....
    Такава асоциация предизвика стихът ти,а дали е така??....
  • Гавраиле,
    Не си представям тая буря,наречена циклон,
    но щом е тъждество с чудовище,каквото е циклоп
    в морето то е нещо..Нощем.Тъмно.
  • Дано стихиите да ни дадат отсрочка, за да ги спасим чрез разум.
  • Майсторски си го изковал този стих, Гавраиле (като изкусен циклоп ! Поздравления!
  • "Умирам с жертвите, с живите се моля, а той невъзмутимо все пълзи"
  • Стойчо,благодаря за разбирането.Ние сме пред прага на създаването на тези оръжия.А може би вече ги има?Антициклонът "Виктор"беше прекалено дълготраен.
  • Климатът!Не бива да му въздействаме, но като че ли вече успяхме да нарушим баланса му... И сега може да бъдат предизвикани с т.н.климатични оръжия -тектонични унищожителни наводнения,суша и кой знае какво още!
    Харесва ми стихотворението, което носи един скрит зов спасение...
    Приеми моите приятелски поздрави, Гавраил!
  • Младене,и аз имам слабост към точните науки и този път отделих място на географията.Защото утре тя няма да бъде същата.Климатът ще бъде подвластен на човека по скоро за лошо.
  • Стих, напомнящ ми графика. Интересен рисунък, Гавраиле!

    П.П. Благодаря ти за коментара на "Затворени в мига".
Предложения
: ??:??