17.11.2018 г., 0:29

Циклоп

726 6 21

Поглеждам картата,

Циклон

окото му

зловеща точка

спиралата оформя

фронт

стихията ръмжи

не ще отсрочка.

Циклопът удря

със замах

повдигнал от морето

водна грива

руши стени

и всява страх

жестокост със мъртвилото

се слива.

Умирам с жертвите

със живите се моля

а той невъзмутимо

все пълзи

да знаех тайната му

чудото да сторя

злоба и омраза

да правя на сълзи.

 

Ноември, 2018г

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Светла,нали?
  • Истински художник...
  • Ангеле,във всяка приказка е скрита някаква мъдрост но да разкриеш този нешлифован диамант ти трябва светлина от душата.Благодаря за начина по който си написал коментара.Беше приятна изненада.
  • Разказваше се в приказката стара,
    че великана скрил е Егото си във пета.
    Ако почешеш там - веднага се смаляваш
    А той ти хвърля някаква пара.

    Ала сърцето му е скрито във сандъче
    И си го пази някаде далеч от тук.
    Щом го намериш - прободи го много бърже!

    Циклопът който от сърцето е отлъчен
    ще се превърне мигновено в прах и пух.
  • Георги,благодаря за силните думи относно моят стих.За него имат принос и приятели като теб.Хубава вечер ти желая.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...