2 июл. 2010 г., 23:27

Цикъл "Свещени песни"

775 0 1

Танцуват край мен

невидими духове -

закрилници, пазители,

водачи по пътя.

Танцуват великия танц

на Възхвалата.

Усещам бликащата доброта

и нежните ръце,

с които ме докосват.

Помагат ми да стана,

когато съм паднала

и леко ме носят -

като дете

в топла прегръдка.

С ненатрапваща любов

ме насочват

всеки път, щом се изгубя.

И когато се заслушам -

притихнала,

благодарна,

смирена,

чувам техните свещени слова

да изпълват Безкрая.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...