18 янв. 2008 г., 16:07

Цикъл за моята колежка Тефтеринка Белолистова

1.2K 0 3
Лесно ти е, колежке, само лежиш,
а аз се чудя как да оцелея.
Когато духне вятър, виждам - трептиш,
а от мен все искаш да пея.

Е, не мога. Това ти е ясно.
Защо ме измъчваш, не те ли боли?
Широка душа съм, живея натясно,
измъчвам се само заради пари.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ясно, защо си пуснал точно този стих.
    Не спирай да пееш и се усмихвай колкото и да боли.
    Разбирам те много добре, защото съм го виждала многократно и съм плакала с тази болка!
  • Тая колежка ти е взела акъла,личи щом пускаш отново същия стих...И все пак поздрав!!!
  • Това вече сме го чели Яворе,въпреки че не е лошо!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...