18 янв. 2008 г., 16:07

Цикъл за моята колежка Тефтеринка Белолистова

1.2K 0 3
Лесно ти е, колежке, само лежиш,
а аз се чудя как да оцелея.
Когато духне вятър, виждам - трептиш,
а от мен все искаш да пея.

Е, не мога. Това ти е ясно.
Защо ме измъчваш, не те ли боли?
Широка душа съм, живея натясно,
измъчвам се само заради пари.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ясно, защо си пуснал точно този стих.
    Не спирай да пееш и се усмихвай колкото и да боли.
    Разбирам те много добре, защото съм го виждала многократно и съм плакала с тази болка!
  • Тая колежка ти е взела акъла,личи щом пускаш отново същия стих...И все пак поздрав!!!
  • Това вече сме го чели Яворе,въпреки че не е лошо!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....