18.01.2008 г., 16:07

Цикъл за моята колежка Тефтеринка Белолистова

1.2K 0 3
Лесно ти е, колежке, само лежиш,
а аз се чудя как да оцелея.
Когато духне вятър, виждам - трептиш,
а от мен все искаш да пея.

Е, не мога. Това ти е ясно.
Защо ме измъчваш, не те ли боли?
Широка душа съм, живея натясно,
измъчвам се само заради пари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ясно, защо си пуснал точно този стих.
    Не спирай да пееш и се усмихвай колкото и да боли.
    Разбирам те много добре, защото съм го виждала многократно и съм плакала с тази болка!
  • Тая колежка ти е взела акъла,личи щом пускаш отново същия стих...И все пак поздрав!!!
  • Това вече сме го чели Яворе,въпреки че не е лошо!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....