18.01.2008 г., 16:07

Цикъл за моята колежка Тефтеринка Белолистова

1.2K 0 3
Лесно ти е, колежке, само лежиш,
а аз се чудя как да оцелея.
Когато духне вятър, виждам - трептиш,
а от мен все искаш да пея.

Е, не мога. Това ти е ясно.
Защо ме измъчваш, не те ли боли?
Широка душа съм, живея натясно,
измъчвам се само заради пари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ясно, защо си пуснал точно този стих.
    Не спирай да пееш и се усмихвай колкото и да боли.
    Разбирам те много добре, защото съм го виждала многократно и съм плакала с тази болка!
  • Тая колежка ти е взела акъла,личи щом пускаш отново същия стих...И все пак поздрав!!!
  • Това вече сме го чели Яворе,въпреки че не е лошо!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....