Животът такъв е, какъвто го искаме,
Ту шепот креслив, ту брулени листове,
Ту пясъчни кули, ту морски грамади,
Лъчисти склонове и цитрон лимонади.
Животът такъв е, какъвто не искаме,
Чернеят душите ни в своите искове,
Пътуват кервани, светуват звездите,
А под тях и на тях се реят душите.
Животът такъв е, искам-не искаме,
Брулеят кресливи, пясъчни листове,
Бучат водопади, жълтят листопади,
А под тях и над тях – цитрон лимонади.
© Кристиан Ковачев Все права защищены