Животът такъв е, какъвто го искаме,
Ту шепот креслив, ту брулени листове,
Ту пясъчни кули, ту морски грамади,
Лъчисти склонове и цитрон лимонади.
Животът такъв е, какъвто не искаме,
Чернеят душите ни в своите искове,
Пътуват кервани, светуват звездите,
А под тях и на тях се реят душите.
Животът такъв е, искам-не искаме,
Брулеят кресливи, пясъчни листове,
Бучат водопади, жълтят листопади,
А под тях и над тях – цитрон лимонади.
© Кристиан Ковачев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хареса ми!