Cпомен за ceло

21 дек. 2015 г., 21:16

Поэзия » Другая

335 0 2

Cпомен за ceло

За ceло човърка ме споменът сладко-горчив -

как щурчо ме c песничка нежно приспива,

светулките златни по жътва и крясъкът див

на птица, и ромон на бара пенлива.

Из празния сламник намирал съм толкоз неща -

ненужни на възрастен, за мен - безценни.

Със баба и дядо са крoтки денят и нощта,

размерва ги само часовникът стенен.

Добрите ми старци ги няма, почиват те в мир.

Така пак ги виждам - тя права, той седнал,

гощаващи внуци по селски - по-вкусно от пир -

с погачите топли и с гроздето медно.

И питам се често, обхванат от страх и от срам:

“На детството простите радости де са?

Какво ли аз, градското чедо, на свойте ще дам,

освен препирните, проблемите, стреса?"

Wildhorse (ДИВИЯТ КОН)

2015-12-27T18:29:27+02:00

Подари им опита си и тези прекрасни чувства излети в думите ти. Подари им обич и разбиране. Трудно е , но е и толкова лесно. Поздрави за сантименталния стих и чувствената топлина който носи.
petrova95 (Пепи Петрова)

2015-12-22T15:55:18+02:00

Дай им малко обич и усмивки, от това се нуждаят те, децата. Поздрави и весели празници!