Cпомен за ceло
Cпомен за ceло
За ceло човърка ме споменът сладко-горчив -
как щурчо ме c песничка нежно приспива,
светулките златни по жътва и крясъкът див
на птица, и ромон на бара пенлива.
Из празния сламник намирал съм толкоз неща -
ненужни на възрастен, за мен - безценни.
Със баба и дядо са крoтки денят и нощта,
размерва ги само часовникът стенен.
Добрите ми старци ги няма, почиват те в мир.
Така пак ги виждам - тя права, той седнал,
гощаващи внуци по селски - по-вкусно от пир -
с погачите топли и с гроздето медно.
И питам се често, обхванат от страх и от срам:
“На детството простите радости де са?
Какво ли аз, градското чедо, на свойте ще дам,
освен препирните, проблемите, стреса?"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени
