Cпомен за ceло

Dec 21, 2015, 9:16 PM

Poetry » Other

347 0 2

Cпомен за ceло

За ceло човърка ме споменът сладко-горчив -

как щурчо ме c песничка нежно приспива,

светулките златни по жътва и крясъкът див

на птица, и ромон на бара пенлива.

Из празния сламник намирал съм толкоз неща -

ненужни на възрастен, за мен - безценни.

Със баба и дядо са крoтки денят и нощта,

размерва ги само часовникът стенен.

Добрите ми старци ги няма, почиват те в мир.

Така пак ги виждам - тя права, той седнал,

гощаващи внуци по селски - по-вкусно от пир -

с погачите топли и с гроздето медно.

И питам се често, обхванат от страх и от срам:

“На детството простите радости де са?

Какво ли аз, градското чедо, на свойте ще дам,

освен препирните, проблемите, стреса?"

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Wildhorse (ДИВИЯТ КОН)

2015-12-27T18:29:27+02:00

Подари им опита си и тези прекрасни чувства излети в думите ти. Подари им обич и разбиране. Трудно е , но е и толкова лесно. Поздрави за сантименталния стих и чувствената топлина който носи.
petrova95 (Пепи Петрова)

2015-12-22T15:55:18+02:00

Дай им малко обич и усмивки, от това се нуждаят те, децата. Поздрави и весели празници!