17 дек. 2021 г., 10:21  

Cтих в дванайсетия час

597 1 9

Изпод перото, дума, нито ред,
за празници суетни не излиза,
а времето върви отзад напред –
трепери още в лятната си риза.

 

Витрини алчни и забързан град,
трапезите огъва лакомия.
Влудяващо търговците крещят
и храм ми е потребен – да се скрия.

 

Камина, котка, мирисът на студ,
ухае кротко в стаята прането,
дали не съм единствения луд
презрял шума. Протегнал се додето,

 

му стига вярата. Дори с греха
да не помисли кой какво и колко.
Да не изхвърля с мъртвата елха,
преяло-мамурлийската си болка.

 

Написал стих в дванайсетия час,
а думите му  – криви и чепати.
Роди се младенец! За мен, за вас...
Звезда в небето – милост да ни прати!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Помня, Роси и миризмата помня, и яденето по малко, да има за по-дълго, а мандарини и нямаше, само портокали. Банани вече не ям, втръснаха ми след като ги пуснаха свободно. Преситени сме сега, преситени.
  • "Витрини алчни и забързан град,
    трапезите огъва лакомия."
    Сетих се, как когато бях малка се радвах на банани и мандарини по Коледа. Ядях ги бавно, за да усетя вкуса и да им се насладя. Днес има всичко, но я няма радостта от това!
  • Знаех си.
  • "дали не съм единствения луд" ...не си...
  • Откъде идва всеки стих? И аз се питам. Знам само едно, че съм преболяла всяка дума. Благодаря ви, че ме търпите и ми помагате!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...