Изпод перото, дума, нито ред,
за празници суетни не излиза,
а времето върви отзад напред –
трепери още в лятната си риза.
Витрини алчни и забързан град,
трапезите огъва лакомия.
Влудяващо търговците крещят
и храм ми е потребен – да се скрия.
Камина, котка, мирисът на студ,
ухае кротко в стаята прането,
дали не съм единствения луд
презрял шума. Протегнал се додето, ...