Cтих в дванайсетия час
Изпод перото, дума, нито ред,
за празници суетни не излиза,
а времето върви отзад напред –
трепери още в лятната си риза.
Витрини алчни и забързан град,
трапезите огъва лакомия.
Влудяващо търговците крещят
и храм ми е потребен – да се скрия.
Камина, котка, мирисът на студ,
ухае кротко в стаята прането,
дали не съм единствения луд
презрял шума. Протегнал се додето,
му стига вярата. Дори с греха
да не помисли кой какво и колко.
Да не изхвърля с мъртвата елха,
преяло-мамурлийската си болка.
Написал стих в дванайсетия час,
а думите му – криви и чепати.
Роди се младенец! За мен, за вас...
Звезда в небето – милост да ни прати!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Помня, Роси и миризмата помня, и яденето по малко, да има за по-дълго, а мандарини и нямаше, само портокали. Банани вече не ям, втръснаха ми след като ги пуснаха свободно.
Преситени сме сега, преситени. -
"Витрини алчни и забързан град,
трапезите огъва лакомия."
Сетих се, как когато бях малка се радвах на банани и мандарини по Коледа. Ядях ги бавно, за да усетя вкуса и да им се насладя. Днес има всичко, но я няма радостта от това! -
Знаех си.
-
"дали не съм единствения луд" ...не си...
-
Откъде идва всеки стих? И аз се питам. Знам само едно, че съм преболяла всяка дума. Благодаря ви, че ме търпите и ми помагате!
-
Ти си като храм, Наде, за всяка болка имаш стих, весели празници, въпреки всичко!
-
Отде ти иде тая песен?
Палец! -
"и имам нужда от храм, за да се скрия."-потрясающая строка чудесного стихотворения!
Все звёзды Вам! -
"Изпод перото, дума, нито ред,
за празници суетни не излиза,"
И аз съм така Поздрави, Наде!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
