Cтих в дванайсетия час
Изпод перото, дума, нито ред,
за празници суетни не излиза,
а времето върви отзад напред –
трепери още в лятната си риза.
Витрини алчни и забързан град,
трапезите огъва лакомия.
Влудяващо търговците крещят
и храм ми е потребен – да се скрия.
Камина, котка, мирисът на студ,
ухае кротко в стаята прането,
дали не съм единствения луд
презрял шума. Протегнал се додето,
му стига вярата. Дори с греха
да не помисли кой какво и колко.
Да не изхвърля с мъртвата елха,
преяло-мамурлийската си болка.
Написал стих в дванайсетия час,
а думите му – криви и чепати.
Роди се младенец! За мен, за вас...
Звезда в небето – милост да ни прати!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Преситени сме сега, преситени.
