Когато бяха малки се обичаха,
сега защо са сприхави и гневни?
А, майко?-и мъжа изхлипа тихо.
Жената вдигна рамене и седна.

Нали за тях се трудим и копнеем
да бъдат живи, здрави, а излиза,
че любовта им е тревясала пътечка:
зова ни до сърцата им не стига.

Дали сгрешихме ние или носим
греха на прекомерна грижа, знам ли?
Деца са ни.Ще им простим, о Боже-
жената промълви и се задави

в неканените гости от очите.
Удавиха се старците от мъка-
прииждаща и мътна от години,
по-страшна и от истинска разлъка.