21.01.2006 г., 14:10

:cud

1K 0 0
Когато бяха малки се обичаха,
сега защо са сприхави и гневни?
А, майко?-и мъжа изхлипа тихо.
Жената вдигна рамене и седна.

Нали за тях се трудим и копнеем
да бъдат живи, здрави, а излиза,
че любовта им е тревясала пътечка:
зова ни до сърцата им не стига.

Дали сгрешихме ние или носим
греха на прекомерна грижа, знам ли?
Деца са ни.Ще им простим, о Боже-
жената промълви и се задави

в неканените гости от очите.
Удавиха се старците от мъка-
прииждаща и мътна от години,
по-страшна и от истинска разлъка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...