15 окт. 2025 г., 15:41

Чудесата на града

564 6 29

Хайде Симо, ставай вече, 

отдавна съмна се навън, 

сложи си новото елече 

приятели те чакат вън...

 

В парка всичко е красиво, 

катерушки, люлки и коли, 

до мен момиче закачливо, 

пак ме кани на игри. 

 

После цялата дружина, 

посетихме зоопарка, 

където папагалът Джина, 

облякъл е  одежда ярка. 

 

А пък утре в този град 

ще пристигне весел циркът, 

Лъвчо ще го видим акробат, 

как поема смело рискът. 

 

После захарен памук, 

ще си купим със охота, 

ще играем много тук, 

нали утре е събота! 

 

В този чуден, чуден град, 

има развлечения големи, 

нищо, че усещам хлад, 

щом ухае на бадеми. 

 

Мама, татко, баба, аз, 

връщаме се вече в къщи , 

до камината котакът Спас, 

гледа смешно и се мръщи. 

 

Нищо че съм ученик 

и лятото отдавна свърши, 

но нали съм си умник, 

нося с мен мечтите дръзки! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миночка Митева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Произведение участвует в конкурсе:

4 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...