Oct 15, 2025, 3:41 PM

Чудесата на града

  Poetry
563 6 29

Хайде Симо, ставай вече, 

отдавна съмна се навън, 

сложи си новото елече 

приятели те чакат вън...

 

В парка всичко е красиво, 

катерушки, люлки и коли, 

до мен момиче закачливо, 

пак ме кани на игри. 

 

После цялата дружина, 

посетихме зоопарка, 

където папагалът Джина, 

облякъл е  одежда ярка. 

 

А пък утре в този град 

ще пристигне весел циркът, 

Лъвчо ще го видим акробат, 

как поема смело рискът. 

 

После захарен памук, 

ще си купим със охота, 

ще играем много тук, 

нали утре е събота! 

 

В този чуден, чуден град, 

има развлечения големи, 

нищо, че усещам хлад, 

щом ухае на бадеми. 

 

Мама, татко, баба, аз, 

връщаме се вече в къщи , 

до камината котакът Спас, 

гледа смешно и се мръщи. 

 

Нищо че съм ученик 

и лятото отдавна свърши, 

но нали съм си умник, 

нося с мен мечтите дръзки! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved. ✍️ No AI Used

The work is a contestant:

4 place

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...