15.10.2025 г., 15:41

Чудесата на града

561 6 29

Хайде Симо, ставай вече, 

отдавна съмна се навън, 

сложи си новото елече 

приятели те чакат вън...

 

В парка всичко е красиво, 

катерушки, люлки и коли, 

до мен момиче закачливо, 

пак ме кани на игри. 

 

После цялата дружина, 

посетихме зоопарка, 

където папагалът Джина, 

облякъл е  одежда ярка. 

 

А пък утре в този град 

ще пристигне весел циркът, 

Лъвчо ще го видим акробат, 

как поема смело рискът. 

 

После захарен памук, 

ще си купим със охота, 

ще играем много тук, 

нали утре е събота! 

 

В този чуден, чуден град, 

има развлечения големи, 

нищо, че усещам хлад, 

щом ухае на бадеми. 

 

Мама, татко, баба, аз, 

връщаме се вече в къщи , 

до камината котакът Спас, 

гледа смешно и се мръщи. 

 

Нищо че съм ученик 

и лятото отдавна свърши, 

но нали съм си умник, 

нося с мен мечтите дръзки! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...