Нямам редактор,
липсват и запетаи,
мисълта ми прехвърча,
завърта цунами.
Яростно дъвча,
живот в оригами,
несръчен съм с пръсти,
горките ми длани.
Любов да издирват,
в изкуствени рани,
а гръмко попадат,
из вкоренени капани.
Докато животът,
това въртящо цунами,
направо слага,
точки, а не запетаи.
© Стилиян Енчев Все права защищены