27 февр. 2020 г., 00:17

Цветове

939 1 0

Пастелни пръсти
очертаваха кръгове 
по бялата, порцеланова стена, 
изобразявайки с тях идни и отишли си мигове 
върху чужди длани, 
представяйки си
неземни по нея брегове.
Ах, богове - едва ли някога
ще се домогнете до нейните 
звездни ледове,
едва ли ще чуете песните,
разказващи за нейните по тялото цветове.

 

Пастелни очи съзираха
в нея други, далечни светове,
докато ръцете му рисуваха 
в кръгове - 
водопади и около тях
ниски с цветя поляни.
Художник без име ли бе,
или омаян от цветовете писател?
Или погубен от мириса 
на разцъфнали в нея божури, мечтател?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чалъкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...