27.02.2020 г., 0:17

Цветове

937 1 0

Пастелни пръсти
очертаваха кръгове 
по бялата, порцеланова стена, 
изобразявайки с тях идни и отишли си мигове 
върху чужди длани, 
представяйки си
неземни по нея брегове.
Ах, богове - едва ли някога
ще се домогнете до нейните 
звездни ледове,
едва ли ще чуете песните,
разказващи за нейните по тялото цветове.

 

Пастелни очи съзираха
в нея други, далечни светове,
докато ръцете му рисуваха 
в кръгове - 
водопади и около тях
ниски с цветя поляни.
Художник без име ли бе,
или омаян от цветовете писател?
Или погубен от мириса 
на разцъфнали в нея божури, мечтател?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...