27.02.2020 г., 0:17

Цветове

935 1 0

Пастелни пръсти
очертаваха кръгове 
по бялата, порцеланова стена, 
изобразявайки с тях идни и отишли си мигове 
върху чужди длани, 
представяйки си
неземни по нея брегове.
Ах, богове - едва ли някога
ще се домогнете до нейните 
звездни ледове,
едва ли ще чуете песните,
разказващи за нейните по тялото цветове.

 

Пастелни очи съзираха
в нея други, далечни светове,
докато ръцете му рисуваха 
в кръгове - 
водопади и около тях
ниски с цветя поляни.
Художник без име ли бе,
или омаян от цветовете писател?
Или погубен от мириса 
на разцъфнали в нея божури, мечтател?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...