27.02.2020 г., 0:17

Цветове

936 1 0

Пастелни пръсти
очертаваха кръгове 
по бялата, порцеланова стена, 
изобразявайки с тях идни и отишли си мигове 
върху чужди длани, 
представяйки си
неземни по нея брегове.
Ах, богове - едва ли някога
ще се домогнете до нейните 
звездни ледове,
едва ли ще чуете песните,
разказващи за нейните по тялото цветове.

 

Пастелни очи съзираха
в нея други, далечни светове,
докато ръцете му рисуваха 
в кръгове - 
водопади и около тях
ниски с цветя поляни.
Художник без име ли бе,
или омаян от цветовете писател?
Или погубен от мириса 
на разцъфнали в нея божури, мечтател?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...