27 feb 2020, 0:17

Цветове

942 1 0

Пастелни пръсти
очертаваха кръгове 
по бялата, порцеланова стена, 
изобразявайки с тях идни и отишли си мигове 
върху чужди длани, 
представяйки си
неземни по нея брегове.
Ах, богове - едва ли някога
ще се домогнете до нейните 
звездни ледове,
едва ли ще чуете песните,
разказващи за нейните по тялото цветове.

 

Пастелни очи съзираха
в нея други, далечни светове,
докато ръцете му рисуваха 
в кръгове - 
водопади и около тях
ниски с цветя поляни.
Художник без име ли бе,
или омаян от цветовете писател?
Или погубен от мириса 
на разцъфнали в нея божури, мечтател?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чалъкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...