Patrizzia (Надежда Ангелова)
2183 18513
13 июл. 2024 г., 23:46

Cветулките обичали до смърт 

  Поэзия » Любовная, Философская
160 2 3

Закърпих я, макар надве-натри,
отново усмирителната риза,
една звезда усмивка ми хариза
 светулки се заклеха, че дори
да сбъркам в лудостта си своя път,
ще ми напомнят, че съм ти любима,
в съня ти обич - тиха и незрима...
(светулките обичали до смърт).

 

И вятърът къде се запиля?
А знае колко ми е нужен вечер,
прогони го тъгата надалече,
навярно в лавандулови поля.
Наум си рецитира тихо стих,
или пък с юли мълчаливо двама,
напиват с вино женската ми драма,
че обичта сама не си простих.

 

А мракът на перваза поседя,
опита се фалшиво да попее,
побягнаха, което откъде е
щурчетата. И ето ти беда.
Покорна слушам Месеца отвън,
за любовта ти знаел и мълви ми,
дописвам с нежност шепичката рими...
Ще дойдеш, знам, в светулковия сън...

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви! Стойчо!
  • Макар за има-няма един живот:
    човекът е роден, за да обича!
    От детството си думи срича...
    Нали е още неузрял земен плод?
    Но след време чувство за любов
    в душата му будува,тихо зрее!
    И в миг жадуван той ще съумее
    да докосне светулка,щом е готов!😍

    Поздравления за светулковото лято,Надежда!🪷
  • Светулковият сън ме пренесе в чудни места с красиви картини и много любов...
    Много ми допадна!
Предложения
: ??:??